На Сестра ми

Няма да повярваш ,но още когато беше малко дете и си играеше с кукли имах различно усещане знаех, че това дете ще е различно знаех ,че ще бъде по добро от другите ,ти порастна добра и чудесна да те гледам как растеше беше като привилегия,докато дойде времето да бъдеш зряла жена и да поемеш по своя път .И ти тръгна по него,но някъде там по пътя ти се промени престана да бъдеш себе си,остави хората да те посочат с пръст и да ти казват че не си достатъчно добра ,а когато стана още по трудно започна да обвиняваш всички безпричнно.Нека ти кажа нещо което ти вече знаеш:Живота не е красиво безоблачно място с дъги и цветя а много мрачно и противно място,не ме интересува колко корава си ти ,той ще те свали на колене и ще те държи така перманентно ако го оставиш.Ти аз или някой друг ,никой не удря толкова силно колкото живота.Но не е важно колко силно удряш ,а колко удара можеш да поемеш и да продължиш ,колко болка можеш да понесеш и да станеш...така се кове победата ,ако знаеш какво искаш иди и го вземи ,но трябва да имаш волята да поемаш удари, а не да сочиш с пръст казвайки:Аз не станах такава или това не стана понеже той ,онзи или който и да друг ми попречи,страхливците правят това А ТОВА НЕ СИ ТИ -ТИ СИ ПО-ДОБРА ОТ ТЯХ.Винаги ще те обичам независимо какво ще стане ,ти си ми сестра ,моя кръв ,ти си най-доброто нещо в живота ми .Но докато не повярваш в себе си няма да имаш живот.